СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ, ПОДАРЕТЕ ИМ ПРЕКРАСНА НОВА ГОДИНА! С ТЕЗИ ОСНОВНИ ПОВЕРИЯ ВСИЧКО ЩЕ ВИ ВЪРВИ ПО ВОДА

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ, ПОДАРЕТЕ ИМ ПРЕКРАСНА НОВА ГОДИНА! С ТЕЗИ ОСНОВНИ ПОВЕРИЯ ВСИЧКО ЩЕ ВИ ВЪРВИ ПО ВОДА

Advertisement:
Advertisement:

Поверия за коледно-новогодишните празници, носещи здраве, късмет и берекет Коледа е аромат на мандарини, вкус на греяно вино и звук от пукащи в камината дърва. Коледа е семейство, дом, завръщане, очакване. Коледните празници са символ на чудесата, добротата и очакванията за хубави семейни моменти.

До голяма степен това се дължи на коледните традиции, обичаи и вярвания, които са залегнали от прастари времена в празничното приготовление и допълват приказната атмосфера. Ето кои са най-разпространените коледно-новогодишни обичаи, които се прилагат и в наши дни. По стара българска традиция приготовленията за Бъдни вечер започват призори на 24 декември.

Домакинята трябва да облече нови дрехи и големи обувки (по-големи от номера, който носи), за да носят кокошките повече яйца и да омеси празничните хлябове. В наши дни може да перифразирате това поверие с очакването за доходоносна година. В едната питка се поставя паричка за късмет. В някои региони освен монета в погачата се слагат още дрян (за здраве), копче (за късмет), бобче (за берекет/плодородие).

Advertisement:
Advertisement:

Традицията повелява моми, на които им е време да се омъжват, да не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през идната година, ще изнесат плодородието от къщата. През деня се приготвят нечетен брой постни ястия, които трябва да присъстват на трапезата. Те трябва да са 7 (колкото са дните от седмицата), 9 (колкото месеца трае бременността на жената) или 12 (заради броя на месеците от годината). Сред най-популярните ястия са боб, сарми, ошав, баклава, баница с орехи и тиква, туршия, мед.

Любопитна подробност е, че според някои поверия на трапезата трябва да се сложи и купичка с натрошен чесън Вярва се, че той дава здраве на семейството. Според друг обичай на масата се слага кромид лук, защото люспите му символизират богатството. На празничната трапеза също трябва да присъстват фруктиера с плодове и купичка с цели орехи. По време на вечерята всеки член на семейството си взема със затворени очи по един орех и каквато е ядката, такова ще е здравето му през идната година. Ако е голяма, хубава и здрава, притежателят ѝ ще се радва на стабилно здраве.

Цялото семейство се събира на трапезата до огнището, в което стопанинът на къщата е сложил голямо дърво – бъдник. Огнището не трябва да угасва цяла нощ, а пепелта не се изхвърля, заравя се в градината. В наши дни в големите градове особено е трудно да се намери камина с бъдник, но може да пресъздадете традицията с хубави коледни свещи, които да поставите в стаята. Най-възрастният от къщата чупи питката с късмети и този, в когото се падне парата, ще се радва на късмет и богатство през идната година.

Ако в питката има копче, бобче и дрян, комуто каквото се е паднало, на това ще е богат – съответно на късмет, берекет или здраве. Масата на Бъдни вечер не се отсервира, за да дойдат боговете и мъртвите на вечеря. Вярва се, че в полунощ, когато настъпва Коледа, се случват чудеса, и всеки, който си пожелае нещо, ще го получи през следващите 12 месеца. Рано сутринта на Коледа се ходи на църква.

А след това обядът трябва да е пищен и блажен. Тъй като постите вече са минали, на трапезата задължително присъства месо. В едни региони се коли прасе, а в други се пълни пуйка, патица или кокошка. На трапезата се слагат също пита, баница, боб, пастърма със зеле, свинско с праз.

Хлябовете на коледната трапеза са с различни форми и шарки, наподобяващи формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни. Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени съобразно вкуса и въображението на стопанката.

В наше време на погачите може да изобразяваме житен клас за берекет/финансова стабилност, бебе за нов член на семейството, къща – за нов дом. В миналото са месени и краваи за коледарите, но сега може да им се дават плодове или пари. Нова година не е религиозен празник, а светски и е свързан по-скоро с модерни и донякъде индивидуални традиции. Едни се влияят от модните тенденции, други – от астрологията, трети – от китайския хороскоп (нищо, че китайската Нова година настъпва през февруари).

Съществуват безброй съвети за това какъв цвят дреха да облечем, за да имаме щастлива година, какъв талисман да имаме в джоба си или дори къде по света да изпратим старата, но всеки от нас е свободен да избере дали и доколко да вярва на тези съвети. Вярва се също, че жените трябва да имат нещо ново по себе си, което да им носи късмет. Общоприето е новогодишната трапеза да е пищна като заявка за богатство и благосъстояние през идните 365 дни.

В знак на празничност и очакване за хубави времена с настъпването на новата календарна година се гърми шампанско, а който изпие пръв и последната глътка от пенливата течност, ще е късметлия. Малко след това пък се върти баница с късмети, за да се “пророкува” какво ни очаква в новата година.

Съществува суеверие, че на новогодишната трапеза не трябва да има морски дарове, особено омари и раци, за да “не върви назад годината, към старите кахъри”. В някои региони на България в полунощ по улиците излизат кукери с огромни маски, които дрънчат с чанове, за да прогонят злите сили. В съседна Гърция Нова година се посреща с игра на карти, на която се залагат пари.

Поверието гласи, че който спечели най-много пари в новогодишната нощ, ще има късмет през цялата година. Традицията повелява също, че трябва да се дадат колкото се може повече дребни монети на децата. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.

източник: „24 часа“

Източник: bradva.bg

Advertisement: